Еднозърнестият лимец (Triticum monococcum) и двузърнест лимец (Тriticum dicoccum Schrank) са едни от най-древните видове от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група спада и видът Triticum spelta L. Най-старите архиологически останки от лимец са от преди 10 000 години пр.н.е.

По морфологични признаци, лимецът се отличава от другите видове пшеници. Еднозърнестият е с нежни, дребни и леко сплеснати класове. Във всяко класче се развива само по едно зърно. Двуредните форми са със значително по-широк клас. Вретеното им е силно чупливо. Зърното е здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна е необходимо допълнително олющване, което оскъпява процесите на преработка.

Окултуреният лимец има широк ариал на отглеждане. Разпространението му се определя от ниската взискателност към условията на средата. Няма изисквания към почвения тип и може да се отглежда дори на ерозирали и засолени почви, при по-голяма надморска височина.

Най-ценното качество на лимеца е високото му съдържание на белтъци. В някои форми достига до 23-24 %. Установено е, че глутенът на лимеца е различен от този на обикновената пшеница. Има информация, че е особено подходящ за хора страдащи от целиакия. Високото му съдържание на витамини А, В и Е, белтъци и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор) го прави предпочитана добавка към менюто на спортисти.

Подпомага функцията на сърдечно-съдовата система и е много добър антиоксидант спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали.

Изследвания върху селекционните, стопански и технологични качества на лимеца се провеждат в няколко научни звена на Селскостопанска академия в Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево, в Института по криобиология и хранителни технологии, София и в Института по растителни генетични ресурси К. Малков”, Садово

Отдел Наука и образование”, Селскостопанска академия