Брашнестата мана по овеса се причинява от специализираната форма avenae на Erysiphe graminis. По повърхността на листата, листните влагалища и метлиците се образува бял, а по-късно сивкав брашнест налеп (конидиоспорите на гъбата). Листата остават зелени и активни известно време след заразяването, впоследствие нападнатите тъкани постепенно загиват.
Съществуват четири начина на напояване на лозята: повърхностно, подпочвено, дъждуване и капково.
Ябълката произхожда от района на Северозападните Хималаи. Оттам тя е разпространена из целия свят. Разпространението й в Европа е вървяло от изток към запад. В Америка и Австралия е пренесена от европейските преселници. Разпространена е главно в страните с умерен и по-хладен климат.
За родина на крушата се смята Кавказ. Крушовите плодове са били използувани от човека още в предисторически времена. В осмия век преди нашата ера Омир споменава в своите песни за овощни градини, в които се отглеждат круши. Старите гръцки и римски историци пишат за крушата още преди нашата ера. От Гърция и Рим крушата е пренесена и в другите части на Европа.
Дюлята представлява дърво или храст с височина от 1,5 до 5 метра. Тя е едно от най-рано плододаващите ежегодно и обилно култури. Плододава на късите и дългите клонки. Цветните пъпки се залагат през късна есен след беритбата на плодовете и посрещат зимата слабо недоразвити. Болшинството сортове дюля са самобезплодни или самостерилни, затова в градината трябва да има поне два сорта. Дюлята започва да плододава на 5-6-та година.Добивът от едно дърво достига до 30-40 кг плодове, а в периода на активно плододаване може да се наберат над 50 кг.