Праховитата главня по ечемика е широко разпространена и силно вредоносна болест. Големи щети у нас е нанесла през периода 1970 до 1980 г., когато в някои посеви нападението е достигнало 15 до 20%.

Кои са симптомите на праховитата главня по ечемика?

До изкласяване главнивите растения по нищо не се различават от здравите. При изкласяването от влагалището на последния лист се показва изцяло превърнат в черна, главнива маса клас, покрит с тънка прозрачна ципа, която след изсъхване се разкъсва и освобождава телиоспорите на патогена. Те извър- шват масови заразявания по време на цъфтежа. След няколко дни спорите се разсейват и остава да стърчи само вретеното на класа.

Какви са симптомите на стъблената главня по ръжта?

Появяват се най-често по стъблата и листните влагалища, предимно в горната част на растенията и по-рядко по листните петури и класа. По нападнатите части се образуват единични или многобройни тесни ивици с различна дължина, които отначало са покрити от епидермиса и имат сив цвят. След това епидермисът се разкъсва и се разкриват прашести сори, изпълнени с черна главнива маса. Органите, по които са образувани сорите, често са деформирани, усукани, изкривени или пречупени. Болните растения не изкласяват или дават стерилни класове.

С различна интензивност праховитата главня по пшеницата се среща навсякъде. В недалечното минало тя е имала широко разпространение у нас. Напоследък праховитата главня по пшеницата се явява по-рядко, главно поради отглеждане в производството на устойчиви сортове и третиране на семената със системни фунгициди.

Изисквания на пипера към влажността.

Какви са изисквания на пипера към влажността?

От засяването на семената до узряването на

Разпространението на тази главня у нас е много слабо и без стопанско значение, но в някои страни и райони тя причинява значителни загуби.

Какви са симптомите на стъблената главня по пшеницата?

Болните растения братят слабо, имат скъсени междувъзлия и усукани листа, които по-късно се нацепват надлъжно. Една част от растенията загиват преди още да са изкласили, други изкласяват, но класовете остават стерилни, като само в много редки случаи се образуват некачествени зърна. По листата и листните влагалища, по-рядко по стъблата и класовете на болните растения се явяват надлъжно разположени между нерватурата тесни, дълги до 2 cм ивици, които отначало имат по-светъл жълтозелен цвят, а по-късно постепенно потъмняват и стават сивочерни. След разкъсване на епидермиса се разкриват черни прашести сори, изпълнени с главнива маса, състояща се от телиоспорите на патогена.