Мероприятия в овощната градина.
ЗИМНИ И РАННОПРОЛЕТНИ АГРОТЕХНИЧЕСКИ МЕРОПРИЯТИЯ В ОВОЩНАТА ГРАДИНА
С настъпването на пролетта започва прехода от зимен покой към възобновяване на вегетацията т.е. овощните дървета
Мероприятия в овощната градина.
ЗИМНИ И РАННОПРОЛЕТНИ АГРОТЕХНИЧЕСКИ МЕРОПРИЯТИЯ В ОВОЩНАТА ГРАДИНА
С настъпването на пролетта започва прехода от зимен покой към възобновяване на вегетацията т.е. овощните дървета
Повреди от студ на зеленчуковия разсад.
Поради високото водно съдържание, което имат, повечето зеленчукови култури са силно чувствителни на
Патогенът се развива по над 170 вида културни и диви видове житни растения. У нас най-често се среща по ръжта и много рядко по пшеницата и ечемика. От житните тревни най-масово се нападат райграсът, ежовата главица, безосилестата овсига и по-слабо лисичата опашка, обикновената метлица и др. Освен че намалява добивът, моравото рогче е опасно за хората и за животните, тъй като склероциите съдържат някои опасни за здравето алкалоиди, като ергометрин, ерготамин и др., които предизвикват заболяване, наречено ерготизъм.
Болестта брашнеста мана напада всички зърнени житни растения с изключение на царевицата, ориза и просото. Разпространена е навсякъде, където се отглеждат житни култури, като причинява намаление на добивите от 10 —30 % и влошава качеството на продукцията.
Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период - от най-ранните фази до восъчна зрелост. Напада всички зелени органи, но най-често листата. Най-рано болестта брашнеста мана се открива по първите листа и след това признаците се проявяват и върху листата от горните етажи, по листните влагалища, стъблата и по-рядко по класовете. По повърхността на нападнатите органи се образуват нечистобели брашнести налепи, които се разрастват, сливат се и накрая плътно покриват големи участъци от тях. По-късно налепите леко потъмняват и получават светлосив цвят, а в тях се появяват дребни, топчести, тъмнокафяви на цвят плодни телца - клейстотециите на гъбата. Върху силно нападнатите листа, тъканите между заразените участъци жълтеят, а тези под налепите остават по-дълго време зелени. Брашнестата мана е особено вредоносна, когато обхваща последните флагови листа и класа. В такива случаи зърното остава по-дребно, недобре изхранено и с влошени качества.
Болестта базална бактериоза по пшеницата е разпространена навсякъде, където се отглежда пшеница, но най-големи вреди нанася в райони с влажен климат след фаза изкласяване. Икономическото значение на заболяването се изразява в намаляване на добивите, вследствие на силното разреждане на посевите и получаването на спарушени семена с понижени посевни и технологични качества.
Патогенът напада всички органи на гостоприемника през цялата вегетация на неговото развитие.
Проявите, характеризиращи базалната бактериоза по пшеницата могат да се отнесат към три главни групи: