Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Сливов плодов червей (Cydia funebrana) е разпространен повсеместно у нас. Сливовият плодов червей е важен

Ябълковата плодова оса (Hoplocampa testudinea) е повсемесно разпространена у нас, но в отделни овощарски

Описание на болестта кафява ръжда по пшеницата - Puccinia recondita f. sp. Tritici

Пшеницата се напада от специализира­ната форма tritici на гъбата P. recondita. В рамките на специализираната форма се разграничават по-малки групи на патогена - раси, които нападат по различен начин различните сортове. От своя страна расите могат да бъдат разделени на още по-малки единици - биотипове. Биотиповете предс­тавляват популации от генетически еднакви индивиди. Причинителят на кафява ръж­да по пшеницата има междинен гостоприемник - Thalictrum spp. Гъбата зимува у нас под формата на мицел и уредоспори в есен­ните посеви и самосевките. При подходящи условия заразявания с кафява ръжда могат да бъдат открити и през есента. През про­летта пшеницата се заразява от презимувалия инокулум. Началният въздушнопреносим инокулум е практически повсеместен и неконтролируем. Епифитотии от ръжда по пшеницата се развиват при вторично ин­фектиране от уредоспори и точно тази е фенофазата, в която трябва да се води борба.

Tilletia levis и Tilletia tritici (синоними T. foetida и T. caries) са причинители на твър­дата (обикновена; мазна) главня по пшени­цата. Вторият вид се среща по-рядко у нас. Младите растения се заразяват системно от спорите, намиращи се по повърхността на семената. Болестта може да се запазва и в почвата, но за условията в нашата страна това няма практическо значение. След поникване на семената мицелът на патогена се развива успоредно с развитието на растението, следвайки вегетационния връх, и скоро след цъфтежа достига до класа. Бол­ните класове са синкавозелени, класчетата надебеляват, осилите и плевите се разперват. Болните растения може да са с изоста­нал растеж, а зърната са изпълнени с маса от черни спори, които са мазни на пипане и имат миризма на развалена риба. Болестта може да причини до 10-20% загуби в доби­ва.

Симптоми на болестта брашнеста мана по пшеницата Erysiphe graminis f. sp. tritici

Симптомите на болестта са повърхностни, брашнести, бели налепи по листата, листните влагалища и класовете. Листата остават зелени и активни известно време след заразяването, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. Конидиоспорите се образуват в големи количества по повърхността на нападнатите тъкани и изг­леждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват от вятъра на големи разс­тояния и причиняват заразявания. Заразя­ването с конидиоспори изисква висока въз­душна влажност (но не и капка вода върху листната повърхност), а спорообразуването и разпространението на спорите се благоп­риятства по-скоро от сухите условия. Дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела. Развитието на брашнестата ма­на се благоприятства от редуване на сухи и влажни условия. Заразените тъкани на лис­тата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади расте­ния, а по-късната форма намалява актив­ната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е редуциран.