Възрастните на обикновения житен бегач (Zabrus tenebrioides) са бръмбари с продълговато, смолисто-черно тяло, с метален блясък и дължина 14 - 16 мм. Ларвата е продълговата, мръснобяла, с тъмнокафяви петна от горната страна на коремните сегменти. Главата и трите гръдни сегмента са тъмнокафяви. Напълно развита достига дължина 25 мм. Големият житен бегач (Z. spinipes F.) е с дължина на тялото 18-21 мм. Ларвата прилича на тази на обикновения житен бегач (Zabrus tenebrioides), но е с по-голяма дължина. Житните бегачи имат едно поколение в годината и зимуват като ларви в почвата на нападнатите житни посеви.
Вредят ларвите и възрастните житни бегачи, но значение за добива имат главно повредите от ларвите, развитието на които обхваща есенния и раннопролетния период от вегетацията на пшеницата. Вредната им дейност започва от покълнването на житните растения, на които прегризват кълновете под земята, а след поникването прегризват листата и младите стъбла, сдъвкват ги и изсмукват сока, без да засягат жилките. Повредените растения изсъхват и се навиват във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища, които са най-сигурният белег за присъствието на тези неприятели.