Покритата главня по ечемика се среща навсякъде, където той се отглежда. У нас също е известна отдавна, но сега се среща рядко, което се дължи на устойчивостта на отглежданите сортове и на ефективните мерки за борба срещу нея.
Външните признаци на болестта са много близки с тези на праховитата главня по ечемика, като се различава само по това, че образува сравнително по-сбити, тъмноканелени сори.
При изкласяването на растенията от влагалището на последния лист излиза напълно разрушен и превърнат в главнива маса клас. Споровата маса се разпрашва и разнася от вятъра, като остава да стърчи само голото вретено.
Растителна защита на земеделските култури.Как се отразява на растенията преовлажняването на почвата?
От тази непаразитна
Праховитата главня по ечемика е широко разпространена и силно вредоносна болест. Големи щети у нас е нанесла през периода 1970 до 1980 г., когато в някои посеви нападението е достигнало 15 до 20%.
До изкласяване главнивите растения по нищо не се различават от здравите. При изкласяването от влагалището на последния лист се показва изцяло превърнат в черна, главнива маса клас, покрит с тънка прозрачна ципа, която след изсъхване се разкъсва и освобождава телиоспорите на патогена. Те извър- шват масови заразявания по време на цъфтежа. След няколко дни спорите се разсейват и остава да стърчи само вретеното на класа.
Появяват се най-често по стъблата и листните влагалища, предимно в горната част на растенията и по-рядко по листните петури и класа. По нападнатите части се образуват единични или многобройни тесни ивици с различна дължина, които отначало са покрити от епидермиса и имат сив цвят. След това епидермисът се разкъсва и се разкриват прашести сори, изпълнени с черна главнива маса. Органите, по които са образувани сорите, често са деформирани, усукани, изкривени или пречупени. Болните растения не изкласяват или дават стерилни класове.