С различна интензивност праховитата главня по пшеницата се среща навсякъде. В недалечното минало тя е имала широко разпространение у нас. Напоследък праховитата главня по пшеницата се явява по-рядко, главно поради отглеждане в производството на устойчиви сортове и третиране на семената със системни фунгициди.
Разпространението на тази главня у нас е много слабо и без стопанско значение, но в някои страни и райони тя причинява значителни загуби.
Болните растения братят слабо, имат скъсени междувъзлия и усукани листа, които по-късно се нацепват надлъжно. Една част от растенията загиват преди още да са изкласили, други изкласяват, но класовете остават стерилни, като само в много редки случаи се образуват некачествени зърна. По листата и листните влагалища, по-рядко по стъблата и класовете на болните растения се явяват надлъжно разположени между нерватурата тесни, дълги до 2 cм ивици, които отначало имат по-светъл жълтозелен цвят, а по-късно постепенно потъмняват и стават сивочерни. След разкъсване на епидермиса се разкриват черни прашести сори, изпълнени с главнива маса, състояща се от телиоспорите на патогена.
Вджуджаващата главня по пшеницата се среща по-рядко от твърдата, главно в по-високите и хладни райони.
Болните растения братят силно, като образуват до 15-20 и повече братя. Заразените растения имат силно скъсени стъбла, поради което остават по-ниски от 2 до 4 пъти в сравнение със здравите. Класовете на някои от братята излизат само на половина от влагалището на последния лист, а на други не се показват. Те са по-плътни, леко скъсени и с разперени плеви. В класчетата се съдържат по-голям брой зърна - от 4 до 7, вместо по 3 - 5, както е в здравите растения. Зърната са по-дребни, почти сферични, без характерната бразда и със зеленокафяв цвят на обвивката. Те са изпълнени с телиоспори, които при разтрошаване се разпадат на дребни агрегати.
Сеченето е детска болест” на растенията. Разпространено е
Патогенът се развива по над 170 вида културни и диви видове житни растения. У нас най-често се среща по ръжта и много рядко по пшеницата и ечемика. От житните тревни най-масово се нападат райграсът, ежовата главица, безосилестата овсига и по-слабо лисичата опашка, обикновената метлица и др. Освен че намалява добивът, моравото рогче е опасно за хората и за животните, тъй като склероциите съдържат някои опасни за здравето алкалоиди, като ергометрин, ерготамин и др., които предизвикват заболяване, наречено ерготизъм.