Болестта брашнеста мана напада всички зърнени житни растения с изключение на царевицата, ориза и просото. Разпространена е навсякъде, където се отглеждат житни култури, като причинява намаление на добивите от 10 —30 % и влошава качеството на продукцията.

Кои са симптомите на болестта брашнеста мана по житните култури?

Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период - от най-ранните фази до восъчна зрелост. Напада всички зелени органи, но най-често листата. Най-рано болестта брашнеста мана се открива по първите листа и след това признаците се проявяват и върху листата от горните етажи, по листните влагалища, стъблата и по-рядко по класовете. По повърхността на нападнатите органи се образуват нечистобели брашнести налепи, които се разрастват, сливат се и накрая плътно покриват големи участъци от тях. По-късно налепите леко потъмняват и получават светлосив цвят, а в тях се появяват дребни, топчести, тъмнокафяви на цвят плодни телца - клейстотециите на гъбата. Върху силно нападнатите листа, тъканите между заразените участъци жълтеят, а тези под налепите остават по-дълго време зелени. Брашнестата мана е особено вредоносна, когато обхваща последните флагови листа и класа. В такива случаи зърното остава по-дребно, недобре изхранено и с влошени качества.

Болестта базална бактериоза по пшеницата е разпространена навсякъде, където се отглежда пшеница, но най-големи вреди нанася в райони с влажен климат след фаза изкласяване. Икономическото значение на заболяването се изразява в намаляване на добивите, вследствие на силното разреждане на посевите и получаването на спарушени семена с понижени посевни и технологични качества.

Кои са симптомите на болестта базална бактериоза по пшеницата?

Патогенът напада всички органи на гостоприемника през цялата вегетация на неговото развитие.

Проявите, характеризиращи базалната бактериоза по пшеницата могат да се отнесат към три главни групи:

• кореново и стъблено гниене;
• петнистост по листата, стъблото и класа;
• деформация на класа със стерилност или образуване на спарушено зърно.

Морковите са силни антиоксиданти. Те ни защитават от онкозаболявания, цистит, запек и камъни в бъбреците. Морковите чистят кръвта и повишават потентността.

Морковите прочистват кръвта и подобряват кръвообращението. Така те намалят риска от развитието на сърдечносъдови и онкологични заболявания. Всички лекари препоръчват да ядем поне по едно морковче на ден или да пием на гладно прясно изцеден сок от моркови. Морковите са много полезни при късогледство, конюнктивити и бърза уморяемост на очите. Едно от най-действените целебни свойства на морковите е свързано със заздравяване ретината на очите. Затова редовно яжте моркови, особено ако работите на компютър.

Може би ще ви се стори странно твърдението, че морковите палят страстта. Но учени са установили, че морковите повишават потентността на мъжа. Те помагат за активното производство на сперматозоиди, подобряват подвижността и оплодителната им функция. Морковите са полезни за здравето благодарение на голямото си съдържание на витамини от група В, А, С, Е, К, РР, както и на калий, желязо, мед, йод, фруктоза и каротин.

Какви са изискванията на картофите към условията?

Клубените на картофите покълнват при 8-10°С. Оптималната температура за растежа и клубенообразуването е 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразубането спира. Надземната част на картофите загива при - 0,5, - 1,5°С.

Картофите изискват висока и равномерна почвена и въздушна влажност. Сухото и горещо време или рязкото изменение на влажността не им действа благоприятно. Нуждата от вода се увеличава през периода на образуването и наедряването на клубените, когато почвената влажност трябва да е над 80% от ППВ.

Картофите са сбетлолюбиви, поради което засенчването е неблагоприятно за растежа и клубенообразуването. Дават добър резултат при отглеждане на дълбока, по-лека структурна почва с добра въздухо - и водопропускливост, чисти от коренища и плевели.

Неподходяща за тях е тежката, студена, глинеста почва. Понасят кисела почвена реакция.

Подготовка на почвата

За борба срещу плевелите още през есента се внася вегетационен тотален хербицид (без значение на името му) с активно вещество глифозат 360 ЕК в доза 0,6-1 л на декар. Третирането се извършва 3-4 седмици преди дълбоката оран при височина на плевелите 15-20 см. Подходящи предшественици на дините са бобовите, житните и някои зеленчукови култури, но не и от сем. Тиквови. Подбират се за производство на дини площи с водопропусклива почва и подпочва, защитени от ветрове.

През есента въз основа на почвен анализ се тори с органични и минерални торове, без да се внасят азотни. През март на следващата година площта се култивира и се фрезова. С предпосадъчната обработка се оформя лехо-браздова повърхност с висока леха. Внасят се примамки срещу неприятелите.