Картофената мана (Phytophora infestans) презимува в клубените, след това се развива по ранните картофи и се предава на доматите.
Болестта се развива масово особено при средно ранните домати. Некачественото обеззаразяване на семената е основната причина за това заболяване. Бактериалното изсъхване (Clavibacter michiganеnsis) се развива в проводящите съдове и ги разрушава. Нападнатите растения увяхват и изсъхват.
Най-голямата чуствителност към заплевеляването се проявява през периода на добиване на посадъчен материал и през първата и втората година от засаждането им на постоянно място. В трайните насаждения съществуват условия за най-голямо разнообразие на различните видове плевели от всички биологични групи. Много опасни са високостъблените и многогодишните плевели Те развиват много мощна надземна маса и дълбоко разположени подземни органи (коренища) за вегетативно размножаване. В лозята и в овощните градини са най-широко разпространени коренищните житни плевели троскот и балур, кореновоиздънковите видове паламида и поветица, и от късните пролетни плевели видовете щир, бяла лобода, видовете кощрява, кокошо просо, кръвно просо, черно куче грозде, тученица, татул, свиница и др. За повечето трайни насаждения е характерно, че във вътрередовите ивици преобладават многогодишните плевели, а в добре обработените междуредия в по-голяма плътност имат едногодишните плевели.
Най-големи вреди нанася на ябълката, като всяка година причинява червясване на 30-40% от плодовете, особено в случаите, когато не се води правилна борба. Гъсеницата на ябълковия плодов червей поврежда плодовете на ябълката, крушата, прасковата, кайсията, ореха и сливата.
Възрастното насекомо-пеперудата на ябълковия плодов червей (Cydia pomonella) при разперени крила достига 2 см. Предните й крила са сивопепеляви, с много напречни кафяви вълновидни линии. На външния им край изпъква по едно кръгло тъмнокафяво петно, което е обкръжено с 4-5 дъговидни петънца. Гъсеницата на е дълга около 2 см, има белезникав цвят със слаборозов оттенък на гърба.