Симптомите на болестта северен листен пригор по царевицата
Растителна защита
Една от икономически най-важните болести, която напада лозята в България е Peronospora della vite (Plasmopara viticola)- мана по лозата.
При благоприятни екологични условия развитието и започва от началото на май до края на есента. Маната по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) вреди във всички лозарски райони в България. Болестта напада само зелените части на лозата, като листа, реси (гроздове), леторасти и мустаци. Болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) напада най-често листата и гроздовете.
Болестта причинява следните щети:
- причинява загуба на грозде;
- поврежда и листния апарат, вследствие което се нарушава фотосинтезата и така запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре;
- повредените лози измръзват при сравнително малки студове, а през следващата година раждат по-слабо.
(Botrytis cinerea)-сиво гниене по лозата е гъбна болест.
Причинителят на болестта е от гъбата Sclerotinia fukeliana. Когато условията, като висока влажност и подходяща температура са налице, сивото гниене (Botrytis cinerea) напада пъпките, младите леторасти, листата и гроздето. Ето защо успешната борба с тези вредители силно намалява риска от развитие на болестта.
Най-големи щети се получават, когато (Botrytis cinerea)-сивото гниене нападне гроздето. В отделни години сивото гниене може да унищожи до 60-70% и повече от добивите на чувствителните сортове грозде.
Характерна особеност на болестта е следната-ципата на заболелите зърна придобива светлокафяв цвят, лесно се обелва и се пука. Първоначално започват да се появяват дребни кафяви петна, които постепенно се увеличават и обхващат цялото зърно. Когато условията са благоприятни сивото гниене (Botrytis cinerea) се предава на съседните зърна. Болестта обхваща целия грозд, който се покрива с плесен. Патогенът Botrytis cinerea напада гроздето, както докато е на лозите, така и при транспортирането и при съхранението му.
Зеленчуците се нападат следните видове акари:
- обикновен;
- паяжинообразуващ;
- атлантически;
- доматов.
Обикновеният и паяжинообразуващият акар се срещат в цялата страна. В България е по-широко разпространен атлантическият акар. Той може да се развива както в самостоятелни популации, така и съвместно с обикновения паяжинообразуващ акар. Освен по зеленчуците и двата вида паяжинообразуваши акари вредят още и по голям брой полски видове растения и по плевелната растителност. На отделни места нападат овощните култури и лозата. В България доматовият акар е по-ограничено разпространен.
Патогенът Pyrenophora teres се пренася със семената или се запазва в растителните остатъци.
- Ефикасна борба с подземните нощенки (noctuidae)
- Ефикасна борба с надземните нощенки (noctuidae)
- Ябълка-струпясване по ябълката -Venturia inaequalis
- Зелевата нощенка (Mamestra brassicae) е всеядна
- Късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) по плодовете на ябълка, круша, дюля, череша, вишня, кайсия и др.