Как изглеждат яйцата и ларвите на луковата муха (Delia antiqua)?Яйцата на луковата муха са бели, удължени, дълги около 1-2 мм. Ларвите на луковата муха (Delia antiqua) са бледожълти, лъскави, цилиндрични, по-тесни в предния край и разширени в задния. Нямат глава и крака, а само две хитинени кукички.
Възрастните насекоми са дребни мухи (3-5 мм). Ларвите са без глава и без крака, бели, с дължина в трета възраст 2,5-4,8 мм. Неприятелят има едно и частично второ поколение в годината и зимува като лъжекакавида в почвата. Мухите започват да излитат в края на март и началото на април. Женските се хранят, пробивайки листата по дължината на жилките. Яйцата се полагат между двата епидермиса на листата и ларвите минират мезофила. Мините често се сливат, оформяйки типична повреда (тъканите на мезофила в горната третина на листа са напълно разрушени).
Патогенът Pyrenophora teres се пренася със семената или се запазва в растителните остатъци. Конидиоспорите се образуват върху засегнатите участъци на листата. Те се пренасят с вятъра и причиняват вторични заразявания.
Повредите по листата са три типа:
Всяко петно е тъмнокафяво с хлоротичен венец. След фенофаза вретенене мрежовидните симптоми преобладават и достигат дължина 1-5см.
Ечемикът се напада силно от Typhula incarnata в райони, където сравнително дълго се задържа снежната покривка. Скоро след стопяване на снега при силно ранно нападение старите листа отмират, полягат върху почвената повърхност и често се покриват с белезникав налеп. Силно нападнатите и загнили растения се изскубват лесно, тъй като кореновата система е разрушена. Кореновата шийка е загнила и влакнеста. Тифулното гниене се проявява на огнища. Посевите се разреждат, развиват се неравномерно, изкласяването и узряването закъсняват.
Agro-CONSULTANT.net
Болесттите базично гниене - (Fusarium culmorum) и снежна плесен - (Monographella nivalis) се пренасят със семената и заразяват основите на младите ечемичени растения. Причиняват гниене на кълновете и пониците. По базите на стъблата се образуват неправилни кафяви надлъжни петна, които преливат в здравата тъкан. Във вътрешността на стъблото по повърхността на петната при влажно време се развива розов мицел на гъбата.
Причинителят на базичното гниене се съхранява в почвата и може да заразява корените директно. Разпространението на базичното гниене се благоприятства от сравнително сухото и топло време. Заразените растения се развиват слабо и понякога загиват.