Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Памукът е основна суровина за текстилната промишленост. Освен за облекло влакното на памука се използва за изработване на брезенти, изкуствена коприна, целулоид и др. Маслото от семената на памука се използва в различни отрасли на промишлеността - за консервиране, маргарин, сапун, глицерин и др.

Памукът е топлолюбива култура. Поради тази причина, отглеждането на памук е съсредоточено в по-топлите райони на страната - Чирпан, Стара Загора и Хасково.

Отглеждан при условията на България, той има вегетационен период 120 дни.

Мероприятието, при което става обръщане на почвата заедно с растящата върху нея зелена маса е известно като зелено торене. Зеленото торене, подобно торенето с оборски тор, обогатява почвата с ценни микроелементи и азот. В България зеленото торене се прилага твърде рядко, защото ангажира обработваема площ, която остава без реколта. Въпреки това зеленото торене има голямо бъдеще, тъй като оборските торове не могат да стигнат за цялата обработваема площ. Когато засятото растение е от бобовите култури, то натрупва по корените си грудки от азотфиксиращи бактерии и след като бъде заорано в почвата, така направеното зеленото торене става още по-ценно.

Известно е, че чрез реколтата се усвояват от декар обработваема земя до 5-10 кг азот. Още толкова кг. се измиват от ерозията на почвата, която обеднява на азотни вещества. За да стане тази обработваема земя плодородна, то ние трябва да и възстановим загубеният азот. Той може да се набави от бобовите растения, които имат свойството да "отглеждат" по корените си азотфиксиращи бактерии във вид на грудки. Знае се, че съществува симбиоза между азотфиксиращите бактерии и корените на бобовите култури. Симбиоза е връзката и взаимопомощта между корените на бобовите растения и азотфиксиращите бактерии.

Къпината силно изтощава почвата, защото се отглежда продължително време на едно място. Обеднелите на хранителни вещества почви не могат до осигурят нормално развитие на къпините.

Лозата се отглежда на постоянно място 30-40 години, защото е многогодишно растение. През този период всяка година с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. От направените анализи е видно, че от 1 декар лозата извлича около 9 кг азот, 3 кг фосфор и 10 кг калий. За да се развиват лозите нормално и да плододават добре е необходимо да се върнат отнетите с реколтата хранителни елементи. Това става единствено, чрез торене на лозята. В противен случай добивите ще намаляват и лозите непрекъснато ще отслабват.

С торенето на лозята в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий. Всеки един от тези елементи оказва специфично въздействие върху растежа и плододаването на лозата.

За растежа на лозите е необходим главно азот. При негов недостиг гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък. Излишъкът на азот причинява много буен растеж, а листата остават интензивно зелени до късна есен. Зърната се нападат по-често от сиво гниене, стават по-едри и по-воднисти. Пръчките немогат да узреят и са по-чувствителни към ниските температури. Виното се избистря по-трудно и е предразположено към заболяване. Много високите дози азот дори потискат растежните процеси и намаляват добива.

Овощните дървета извличат големи количества хранителни вещества от почвата. Тъй като се отглеждат много години на едно място се получава едностранно обедняване на почвата от тези вещества и това налага периодично подхранване. Овощните дървета се нуждаят от различни хранителни вещества за своето нормално развитие. От почвата те извличат най-много азот (N), фосфор (Р₂О₅) и калий (К₂О).

Прасковата извлича най-много минерални хранителни вещества, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата. В зависимост от възрастта нуждите на овощните дървета от хранителни вещества се променят. Възрастните овощни растения се задоволяват с повече хранителни вещества от младите, които не са встъпили във фаза пълно плододаване. Застаряващите овощни дървета имат най-големи изисквания.