Материалът “Конникът с глава” (“Конны мир” № 1/2003) предизвика буря от спорове сред ездачите. Това е така ,защото Александър Невзоров ни откри съвършенно нов свят във взаимоотношенията между коня и човека, в който техните достижения изглеждат съвсем не така ,както сме свикнали.
Нашите въпроси и въпросите на читателите ние преадресирахме към Александър Глебович Невзоров.
- За какво им е на конете да играят на топка, да музицират на пиано и други такива? Даже и да ги приучават без наказание. Във всеки случай на коня това не е нужно, на него му се внушават противоестествени на неговата природа неща, макар и без болка. Да се твърди че това е интересно на коня, а не на човека… Колко е съмнително това
- Всички упражнения, за които Вие така иронично разсъждавате не се явяват цел, крайна точка на обучението на коня. Още повече, че всичко, под което вие разбирате свирене на фортепиано – това са абсолютно елементарни разгряващи упражнения, приети като норма в “От екол” и служат изключително за интелектуалното и физическото развитие на коня,за възпитанието на знание за многообразието на неговите отговорности и за подготовката му за най-сложните и неочаквани изисквания, с които да се занимава коня след това – Висша школа, спорт или с нещо друго.