Каракачанските коне са с автохтонен произход, свързани с каракачаните, чийто начин на живот в близкото минало е бил номадски. Каракачаните са известни като добри скотовъди, не са имали постоянни жилища и са пътували непрекъснато през зимата на юг, а през пролетта на север към Родопите, Рила, Централна Стара планина, където използвали алпийските пасища. Като постоянно странстващи, те са имали необходимостта от подходящ товарен кон, какъвто са създали в течение на вековете. Отглеждането на конете е било пряко повлияно от примитивния начин на живот на каракачаните, а развъждането им е било изолирано.
Коневъдство
“Студентът трябва да полага усилия да бъде дружелюбен през цялото време, често да гали коня си и да не го поправя нетърпеливо. Дори ако понякога не всичко става според неговите намерения, той не трябва да се разстройва и гневи, или да се отнася лошо със своя кон, с други думи да се продава пред наблюдаващите. Защото няма нищо по-неприятно от това да гледаш ездач, който мушка с шпори и бие коня си, особено когато той самият е причината за грешката. И това се случва доста често – ездачът принуждава коня да направи една или друга грешка поради несъвършен седеж или неустойчива ръка, за което не конят трябва да бъде наказван, а ездачът следва да бъде държан отговорен.
През втората половина на XVIII в. настъпва разцвет в развитието на коневъдството в Русия. Били изградени много конезаводи, които задоволявали големите нужди на страната. През този период насоката била да се създадат преди всичко ездови кавалерийски коне. Конезаводите не са допринесли за създаването на породи от впрегатен тип. Незадоволителната им работа се дължала на безсистемното кръстосване на местните коне с голям брой внесени породи. Този хаос в племенната работа без установен принцип на творческа селекция и лошо хранене и гледане на младите животни не позволил да се развият и закрепят наследствените качества на потомството.