Ние знаем от археологически доказателства в Деревка, Украйна, че за пръв път човекът е яздил коне някъде преди около 6 000 ходини. От възхода на тези племена, които ги опитомявали, хората несъмнено са обучавали коне (вж. Ancient Origins of Horsemanship, 1990). Един от любимите ми ранни текстове за ездитното изкуство е от кавалерийския командир Ксенофон – 432 г. пр.н.е.:
„Боговете са дарили човека с дарбата да учи своя събрат чрез устното слово – но е доказано, че с устно общуване не можеш да научиш коня на нищо. Ако обаче, вие го награждавате с добрина, след като е направил това което желаете, и го наказвате когато не го изпълнява, той най-вероятно ще се научи да се подчинява както би трябвало.”
Антоанета Стоенчева
И така, как човек прилага на практика познанието за поведението на учене при конете? Това е критичният момент – от теорията към практиката. Не е толкова трудно, ако обмислите стратегиите, които искате да използвате при обучението, след това направите списък и го проверявате всеки път когато планирате урок. Вие системно планирате обучението на своя кон, нали? Ако не – тогава трябва да го правите; да бъдеш методичен е един от ключовите компоненти. 
