Пчелен мед е натурален сладък продукт, получен от медоносните пчели от нектара на растенията или от секрециите на живите растителни части или на смучещите насекоми (листни въшки) по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки за доузряване.
Заразни са тези заболявания, които имат специфичен причинител, могат да се предават от един индивид на друг, от болно на здраво пчелно семейство и от болен на здрав пчелин.
Причинителите на заразните болести попадат в кошера по най-различни пътища -механично, чрез въздуха, храната, водата.
От заразните болести по пчелите с малки изключение почти не боледуват други животински видове, затова първоизточник на инфекцията е болното пчелно семейство и контактният с него инвентар.
В горите, освен дървесните и храстовидни медоносни растения, от ранна пролет до късна есен цъфтят и значителен брой тревисти растения. Те имат голямо значение за пчеларството. Виреят най-често в поляните покрай горите, сечищата, просеките и по-рядко се срещат в плътните горски масиви.
Най-рано започват да цъфтят пролетният минзухар (Croccus) и синчецът (Scila bifolia). Те осигуряват рано напролет много от необходимия тогава за пчелите цветен прашец. Мъртвите коприви (Lamium) също имат широко разпространение най-вече в по-редките широколистни гори. Цветовете на тези видове отделят сравнително големи количества нектар и цветен прашец.