Житните стъблени оси имат едно поколение годишно, което обхваща две календарни години и зимуват като ларва в пашкул в следжътвените остатъци непосредствено под повърхността на почвата. Осите започват да излитат от края на април и началото на май във фенофаза вретенене, а масовият им летеж е по време на изкласяването и цъфтежа на пшеницата. Те имат блестящочерно тяло, дълго от 5,5 до 12 мм, с голяма черна глава и дълги нишковидни антени.
Женските оси снасят яйцата си в стъблата, изключително в междувъзлието под класа на пшеницата. Ларвите имат S-образно тяло, със светлокафява кръгла глава и без крака. Напълно развити достигат дължина 8-18 мм. Хранят се с паренхимната тъкан на стъблата и до края на млечната зрелост на пшеницата прогризват постепенно всички колена на стъблото.