Патогенът (Pseudocercosporella herpotrichoides) зимува по растителните остатъци в почвата. Конидиоспорите, образувани през пролетта, са първоначалният инокулум. Растенията се заразяват в основата на стъблото, където се образуват сравнително едри, жълто-кафяви петна с удължена елипсовидна форма и тъмен венец. Ако повредите се появят преди фенофаза 1-и - 2-и възел, има голяма опасност от загниване на основите и полягане на растенията. Вторично заразяване обикновено не се среща, така че основната цел е да се води борба срещу първичната инфекция.
Agro-CONSULTANT.net
Хелминтоспориозата (Helminthosporium sativum) се проявява по пшеницата и други житни култури под формата на различни типове повреди - кафяви петна, черен зародиш или кореново гниене. Загниването на корените и основата на растенията води до появата на хармани в посева от ниски растения, които преждевременно загиват или дават слабо развити класове. По време на изкласяване по листата се появяват различно големи, елиптични, тъмнокафяви петна, които водят до прегаряне на петурите и съответно намаляване на добива. 
Болестта петносване на класовете, причинявана от Leptosphaeria nodorum, може да се пренася със семена, но основният източник на зараза са растителните остатъци на повърхността на почвата. Заразата, пренасяна със семена или с аскоспори по въздуха, може да причини сериозни повреди по младите растения. Първоначално по листата се появяват дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Разпространението на болестта Leptosphaeria nodorum от растение на растение става в дъждовни условия, чрез пикнидиоспори. Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици (пикнидии). Зърната в заразените класове са спаружени и по-дребни. Болестта се благоприятства от обилните валежи през пролетта и лятото.