Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Възрастните на обикновения житен бе­гач (Zabrus tenebrioides) са бръмбари с продълговато, смолисто-черно тяло, с метален блясък и дължина 14 - 16 мм. Ларвата е продълговата, мръснобяла, с тъмнокафяви петна от горната страна на коремните сегменти. Главата и трите гръдни сегмента са тъмнокафяви. Напълно развита достига дължина 25 мм. Големият житен бегач (Z. spinipes F.) е с дължина на тяло­то 18-21 мм. Ларвата прилича на тази на обикновения житен бегач (Zabrus tenebrioides), но е с по-голяма дължина. Житните бегачи имат едно поколение в годината и зимуват като ларви в почвата на нападнатите житни посеви.

Вредят ларвите и възрастните житни бегачи, но значение за добива имат главно повре­дите от ларвите, развитието на които обх­ваща есенния и раннопролетния период от вегетацията на пшеницата. Вредната им дейност започва от покълнването на жит­ните растения, на които прегризват кълновете под земята, а след поникването прегризват листата и младите стъбла, сдъвкват ги и изсмукват сока, без да засягат жилки­те. Повредените растения изсъхват и се на­виват във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища, които са най-сигурни­ят белег за присъствието на тези неприяте­ли.

Обикновеният паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae Koch.) напада извънредно голям брой селскостопански растения, включително и овощните дървета.

Обикновеният паяжинообразуващ акар (Tetranychus urticae Koch.) e типичен неприятел за полските култури и за дивата растителност, много често, особено след втората половина на лятото, когато изсъхват плевелите в ябълковите и в другите овощни насаждения, преминават върху дърветата, където развива няколко поколения и нанася сериозни поражения на листната маса. Той напада ябълката, сливата, крушата, джанката, кайсията, прасковата, малината, ягодата и други овощни видове.

На какво се дължи напукването на овощните плодове?

Болестта напукване на овощните плодове се среща при всички овощни видове с изключение на орехоплодните и ягодоплодните. Най-често и в най-голям размер напукването на плодовете се наблюдава при черешата и вишнята, по-рядко и в по-малък размер - при ябълката, крушата, сливата и прасковата. Напукването се отразява неблагоприятно върху качеството и съхраняемата способност на плодовете, а така също и върху пазарната им стойност. Раните от напукването са благоприятна среда за развитие на кафяво гниене и други болести, вследствие на което плодовете изгниват за кратко време.

Кой е причинителят на болестта листна плесен по доматите и как протича неговото развитие?

Болестта листна плесен напада само доматите и се причинява от патогенната гъба Cladosporium fulvum. Мицелът и спорите на гъбата се запазват в растителните остатъци в почвата. Спорите се запазват и по конструкциите на съоръженията. Те се разнасят твърде лесно от въздушните течения. Като попаднат върху листата, те покълнват и извършват нови заразявания. За да покълнат, спорите изискват висока относителна влажност на въздуха (над 95%). Оптималната температура за развитие на заболяването е 20-25°С.