Болестта жълтеница по вишната е известна във Франция още от XVIII век, а в Англия - от началото на XIX век. За много страни жълтеницата това е икономически най-важната вирусна болест по вишната. В насажденията на възраст от 12 до 15 години се заразяват почти всички дървета.
Растителна защита
Болестта загиване (мумифициране) на завързите на дюлята е разпространена навсякъде в България и е икономически най-важното заболяване по дюлята.
Патогенът напада листата, летораслите, цвета и плодовете на дюлята. По младите листа се образуват светлокафяви петна. Те се разрастват покрай нерватурата и скоро обхващат цялата петура на листа на дюлята. От горната страна на листа по върхността на поразените части се развива сив плесенов налеп с миризма на бадем.
Бактерийното увяхване по краставиците е карантинна болест за България. Среща се по краставици и пъпеши, отглеждани в оранжерии и на открито. Болестта се наблюдава масово по оранжерийните краставици, отглеждани в хидропоник.
Симптоми на бактерийното увяхване по краставиците.
Първите признаци на бактерийното увяхване се забелязват като увяхване на едно или повече листа на растението, завиване на периферията им надолу, а след няколко дни, болните листа изсъхват напълно и увисват на листната дръжка.
Симптоми на болестта инфекциозна жълтеница (Beet pseudo-yellows virus)
Това е сравнително ново за нашата страна заболяване, основно по оранжерийните краставици, което може да намали добива с над 40-50%. По листата се забелязват хлоротични петна, които започват обикновено откъм дръжката и поетапно обхващат цялата петура, без да засягат нервите.
При нападение от пшеничен трипс производителите могат да загубят една десета от реколтата.
При допускане на по-висока плътност (една ларва на зърно), пшениченият трипс намалява добива до 10%. Пшениченият трипс напада пшеницата, ечемика, ръжта, житните треви. Възрастното нанася вреди, като изсмуква сок от фаза вретенене до цъфтеж, предимно върху последния обвивен лист, а после напада и класа.