Доналд Макмикън комбинира страстта към ездата с изучаване на физиологията и еволюционната психология. Доналд има научна степен и докторат по физиология на физическата дейност от Тексаския университет в Остин. Д-р Макмикън е бил поканен в Швеция като ръководител на научно изследване по психология на коня, към Шведския ветеринарен университет в Упсала, през 1980-1982. Доналд е преподавал в продължение на много години в Къмбърланд Колидж, който сега е част от Университета в Сидни. Работил е също с проф. Рубен Роуз, по създаване на лаборатория за изследване на конската мускулна сила към ветеринарното училище.
Антоанета Стоенчева
В Индия съществува една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ – средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.
Пукнатините в роговата стена на копито са доволно често явление. Причиниите за възникването им могат да бъдат различни: сух рог, притискане на копитото, неправилна постановка на крайниците, къси подкови, неправилно подрязване, използване на дебели клинци при слаби стени , прекомерно изтриване на роговата стена. Лечението на пукнатините е наложително, защото при тях се поразяват чувствителни тъкани, възникват усложнения , съпроводени с окуцяване.
Наблюдавали някога ли сте малко дете да управлява голям кон, изисквайки неговото подчинение? Всички ние сме виждали това и сме се учудвали, макар и за момент. Нашата власт над коня е наистина удивителна, като се вземе предвид размера на човека в сравнение с такива големи и потенциално опасни животни – многократно надвишаващи нашите размери и сила. Ние можем да доминираме просто като поемем лидерството в тяхната стадна йерархия – чрез уверено приемане на старшинството, и след това привикване на коня да ни приеме в тази роля, те остават подчинени. За нас това е естествено – като биологичен вид ние сме особено агресивни и доминантни хищници. Тъй като конете по природа се учат чрез подражание и съперничество, приемането ни на тази роля и настояването нещата да се правят по нашия начин засилва нашето господство.
Конете могат да бъдат научени на удивителни неща. Не на последно място е това, доброволно да влизат в тесни, тъмни и затворени каравани, при положение, че са клаустрофоби по природа. Или могат да се научат да прескачат високи препятствия с един отскок, когато естествената им склонност е да ги заобикалят. Процесът на обучение е бил описан научно едва през този век, въпреки че хората са наблюдавали отблизо маниерите на животните, които са преследвали в продължения на хилядолетия. Въпреки, че конете са били опитомени преди около 6 000 години, малко принципи са били предадени устно или писмено от древността насам.