Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Коневъдство.

Тренировъчна скала на коня – от Сю Морис

Има шест градивни блокчета в Немската тренировъчна скала. Немските термини (в скобите) имат по-съдържателно значение от техните неопределени английски съответствия. Те са взаимно зависими и тясно преплетени; всяко стъпало трябва да бъде постигнато преди да се премине към следващото. Те не са обаче списък за бърза справка по пътя към успеха. По-ниските нива трябва винаги да бъдат ревизирани, за да се провери, че напредъкът е истински и конят изпълнява всички предшестващи изисквания.

Релаксация (отпуснатост) – Relaxation
Ритъм - Rhythm
Контакт- Contact
Импулс – Impulsion
Изправеност (правост) – Straightness
Събиране – Collection

Тези елементи могат по-нататък да бъдат подразделени в три групи:
Релаксация, Ритъм и Контакт са част от „фазата на привикване”, когато конят се окуражава да открие наново своя естествен баланс под ездач. Той се насърчава да се отпусне, да намери своя естествен ритъм и да търси еластична връзка с ездача посредством поводите.
Втората фаза е развитието на изтласкване от задницата, в Импулс и Изправеност (правост).
Третата фаза развива носещата (поддържащата) сила на задните крайници, Събирането.
Понеже баланса и сгъването са неразривно свързани в обездката, някои смятат, че те също трябва да бъдат включени в Скалата на обучение. Балансът е свързан с Ритъма и Изправеността, а без изправеност няма Релаксация (отпуснатост), конят не може да стигне до поддържане на собствената осанка посредством уравновесено приемане на трензелата (при Контакта), нито може да има някакъв истински импулс, освен ако конят не се движи по отпуснат и правилен начин.
Сгъването (флексията) е преплетено с Изправеността, тъй като не може да изправите един кон, ако не можете да го огънете. Ако по време на вашата езда възнамерявате да работите върху елементите ритъм, баланс и изправеност, самите вие трябва да откриете постигането на отпуснатост, импулс и събиране като нещо естествено.

Да разгледаме по-подробно елементите на тренировъчната скала – следващата част е взета от „Принципи на ездата”, което е част от официалното ръководство за обучение на Немската национална федерация по конен спорт („Official Instruction Handbook of the German National Equestrian Federation“).

Релаксация (отпуснатост) – Relaxation (Losgelassenheit)
Отпуснатостта е предпоставка за цялата по-нататъшна тренировка, и заедно с Ритъма е основна цел на предварителната обучителна фаза. Дори и ако Ритъмът е поддържан, движението не може да бъде считано за правилно, освен ако конят не работи с гърба си и мускулите му са свободни от напрежение. Само ако конят е физически и психически свободен от напрежение или принуда, той може да работи с отпуснатост и да се използа в най-голяма степен. Ставите на коня трябва да се сгъват и изправят еднакво от всяка страна на тялото му при всяка стъпка или крачка; конят трябва да създава впечатлението, че влага цялото си съзнание и тяло в своята работа. Признаците за отпуснатост са: люлеещ се гръб, пръхтене и затворена, но не и неподвижна, уста. Отпуснатостта е налице тогава, когато конят протяга главата и врата си напред и надолу на всичките три хода (алюра).

Ритъм (ритмичност) – Rhythm (Takt)
Терминът „ритъм” се отнася до редовността на стъпките или крачките на всеки ход: те трябва да покриват еднакво разстояние и да бъдат с еднаква продължителност. Ритъмът трябва да се поддържа както при преходи (от един ход на друг) и завои, така и по права линия. Никое упражнение или движение не може да бъде добро, ако ритъмът се колебае, и обучението е неправилно ако доведе до загуба на ритъм.

Контакт – Contact (Anlehnung)
Контактът е меката постоянна връзка между ръката на ездача и устата на коня. Конят трябва да върви ритмично напред от подкарващите помощи на ездача и да търси контакт с ръката на ездача, по този начин той застава на повода. Правилният, постоянен контакт позволява на коня да намери своето равновесие под ездача и да открие ритмичността във всеки един от ходовете си. Тилът (задтилъкът) трябва винаги да е най-високата точка от шията, освен когато конят бива язден „напред и надолу”. Контактът никога не бива да бъде постиган чрез действие на ръцете отпред-назад (в обратна посока); той трябва да е резултат от правилно осигурено изтласкване напред, от задните крака. Конят трябва да върви напред уверено и към контакта, в отговор на подкарващите помощи на ездача.

Импулс – Impulsion (Schwung)
За конят се казва, че има импулс, когато енергията създавана от задните крака се пренася в съответния ход и във всеки аспект от движението напред. Един кон работи с импулс, когато се изтласква енергично от земята и движи краката си активно и ритмично напред. Импулсът се създава чрез обучение. Ездачът използва естествените ходове на коня, но „добавя” към тях отпуснатост, изтласкване напред (произлизащо от задницата) и гъвкавост (Durchlässigkeit).

Изправеност (правост) – Straightness (Geraderichten)
Счита се, че един кон е прав, когато предницата му е на една линия със задницата; когато неговата надлъжна ос е на една линия с правата или извитата следа (пътека), по която той се движи. Правостта е необходима, за да може тежестта да бъде еднакво разпределена над двете половини от тялото. Тя се развива чрез системно трениране и еднакво огъвкавяване на двете страни от тялото. Повечето коне са изкривени. Както с десничарите и левичарите при хората, тази изкривеност произлиза от мозъка и е нещо, с което конят се ражда. Ако конят е прав, задните крака ще изтласкват точно в посоката на центъра на тежест. Помощите за задържане тогава също ще преминават през коня правилно – посредством устата, тилът, врата и гърба към задницата, и ще въздействат върху двата задни крака еднакво.

Събиране (събраност) – Collection (Versammlung)
Целта на цялото гимнастическо трениране (гимнастициране) е да се създаде кон, който е сръчен, с готовност и желание за работа. За да може конят да изпълни тези условия, неговата тежест плюс тази на ездача му, трябва да бъде разпределена толкова равномерно върху всичките му четири крайника, колкото е възможно. Това означава намаляване на количеството тежест върху предните крака, които по природа носят повече натоварване от задните крака (които от своя страна са предназначени главно за да създават движението напред). Чрез трениране и развитие на съответните мускули е възможно да се повиши носещия капацитет на задницата. От друга страна, предните крака, които по-скоро поддържат отколкото изтласкват, могат да бъдат подсилени чрез трениране в много малка степен. Следователно е по-практично и наистина необходимо да се пренесе част от тежестта към задницата на коня. Увеличеното сгъване на задните крака има за резултат повдигане на шията на коня. Тогава конят е в състояние, ако носещия капацитет на задницата е достатъчно развит, да се движи в равновесие и да поддържа осанката (стойката) си на всичките три хода (алюра).

Превод: Д. Христова

Източник: Тренировка на конете:Тренировъчна скала на коня – Част 1

Делиорманският кон е бил един от най-търсените на Балканския полуостров и в цялата османска империя. Славата му отдавна е прехвърлила границите на България. В миналото делиорманският кон се е отглеждал в Лудогорието. Лудогорието (Делиорманът) обхваща голям дял от Североизточна България, а именно земите между Дунав, Бели Лом, Провадийска река и Добруджа. Най-високата част на областта е Лудогорското плато, което е с надморска височина 250-350 м. и е наклонено към север и североизток. В тази посока надморската височина постепенно намалява и достига около 50 м при река Дунав. Климатът е умереноконтинентален. Лятото е сухо и горещо, а зимата сурова и студена. Някога тази област е била покрита с трудно проходими вековни гори, откъдето е получила и името си Делиорман - „дива гора" или „вековна гора".

Коневъдство.

Трите случая, когато трябва да накажем нашия кон

В случай, че сте ходили на уроци по езда може да се съпоставите с Вашия кон, когато става въпрос за поправката на нещо, което не сте направили много добре. Най-вероятно инструкторът е станал малко саркастичен или се е стигнало до мъмрене. Възможно е да сте объркали нещата във важен момент и да са ви повикали доста. Или, за да ви покаже това, което сте направили грешно, Вашият инструктор е станал доста строг и Ви е накрал да го направите отново и отново, за да го запомните.

Каквото и да се е случило, докато междувременно инструкторът става по-настойчив, строг и гръмогласен, Вие най-вероятно не сте се чувствали много добре по отношение на това, което сте направили. Първата Ви реакция може би е била да почувствате тежест в корема, или просто сте се изнервили, уплашили, ядосали или сте се почувствали обидени. Дори и да знаете, че сте го заслужили, самото изживяване ви е накарало да не се чувствате добре, когато сте яздили онзи ден.

Най-лошото от всичко е че, най-вероятно не сте научили почти нищо, като изключим, че ездата на манежа с този инструктор, не е нещото, което ще очаквате с нетърпение следващия път.

Поради тази причина ние учим нашите ученици, че има три случая, в които наказваш своя кон за това, че е направил нещо нередно – никога, никога и никога.

Първата цел при всеки един тренинг е да се създаде положителната нагласа на коня относно него самия и цялото му усещане, което има към Вас по време на тренинга. Грижата за коня помага на дресьорите /handlers/ да се концентрират върху своя кон и методично да прилагат напрежения, логични за коня /horse logical pressures/, само до степента, когато те спомагат за формирането на неговото поведение. След това дресьорите последователно прилагат тези напрежения и ги освобождават и отново прилагат, за да оформят и насочват всяка крачка на коня. Когато всичко е по логиката на коня и не повече на една крачка от това, което той вече знае, конят се научава, че нищо лошо няма да се случи, докато е около Вас. Това доверие води до отпускането на коня. А именно то и ритъмът са в основата на всичко, на което ще научите Вашия кон.

Когато дадено напрежение става по-силно, както физическо, така и психическо, конят го чувства като нещо, от което трябва да избяга. Когато той избягва дадено напрежение, той не е в състояние да се научи. Когато настоящият му ритъм е рязко прекъснат, той не се учи. Затова ако Вие рязко дръпнете повод, или направите рязко движение около главата му, ритнете го отстрани, плеснете го с нагайка, издърпате силно поводите или го изръчкате с шпората като „наказание“ за нещо, което не е направил добре, единственото нещо, което конят е научил е, че не е безопасно да бъде около Вас. Загубвате доверието му. Всичките положителни усещания към тренинга се преустановяват, поради нарушаването на доверието.

Помнете, че трябва да показвате на Вашия кон това, което искате той да направи, преди да го помолите да го направи. Възнаграждавайте всяко едно малко движение в правилната посока. Не наказвайте грешните движения, просто ги игнорирайте и се върнете към това, което искате да му покажете. Върнете се към нещо, което той вече знае и ще успее в него. След това поискайте сбърканото движение отново. Ако получите това, което искате погалете го и го почешете, за да разбере колко е било приятно цялото изживяване. Ако не се получи, запазете търпение и положителна настройка и започнете да му показвате отново.

Веднъж, когато поискате от коня да направи нещо и той го прави последователно, вече можете да му го поискате с прилагането на пълната редица от помощи /corridor of aids/. Само когато конят е на този етап, може да приложите Вашето искане.
Ето тук нещата стават малко сложни. Трябва да изпълните това, което сте поискали от него, без да го почувства като „наказание”. Изпълнението означава повторно изпълнение на нещо, което конят вече знае, като му припомняте и префокусирате неговото внимание. Това е различно отношение от поправянето на коня, защото е сгрешил.

Когато някоя част от редицата помощи стане твърде силна, тя разваля усещането за цялата редица. Една редица от индивидуални помощи дава съобщение на коня как да оформи следващата си крачка, като изречение, съставено от индивидуални думи, което казвате на Вашия приятел, за да разбере какво искате да направи. Ако започнете изречението и след това изкрещите една дума, тази дума замъглява значението на всички останали.
Изпълнението означава наблягане на една от помощите само толкова, че да му се напомни за формата, която искате от него, без да се повишава нивото му на вълнение до момент, в който се замъгляват всички останали помощи от редицата. Най-вероятно сте искали конят да работи в права линия с даден ритъм докато наближава паркура. Вие го поставяте в една редица от помощи, която включва седалищните кости, ръцете и краката Ви, но като се приближава към препятствието усещате как конят Ви се накланя на дясно. В този случай може да окажете повече напрежение с дясната седалищна кост, за да го коригирате или да го притиснете малко повече с десния крак, или да го докоснете с дясната шпора, за да му припомните, че се намира в права редица от помощи.

Ако изпълнението фокусира вниманието на коня само върху една помощ или напрежение от цялата редица напрежения, създаваща усещането за формата, която той трябва да направи, той ще забрави всички останали помощи – поводът, седалищната кост, кракът, нагайката или вашата шпора са били твърде „силни“. Наказанието не напомня на коня за формата, която искате да направи. То насочва вниманието му към тази една помощ и той забравя останалите помощи, образуващи редицата. Най-лошото от всичко е, че това променя неговото усещане дали следващият тренинг на манежа с Вас ще бъде нещо, което ще чака с нетърпение.

Тренингът е въпрос на положителна нагласа и отпуснатост, докато Вашият кон възприема формите, към които го насочвате с всяка крачка. Когато той не го направи правилно има три случая, при които го наказвате – никога, никога и никога.

И следователно трите случая, когато на инструкторите им е позволено да викат на своите ученици са никога, никога и никога. Това, което е добро за конете, е добро и за хората.

Превод: Силвия Младенова
Автор: Ron Meredith

Източник: Тренировка на конете:Трите случая, когато трябва да накажем нашия кон

В десетте западни щата, в които се срещат диви коне, незавидната задача за контрол на всичко, свързано с обществените земи (животновъдство, полезни изкопаеми, гори, природозащитници, туристи, дива природа, мустанги и речни басейни), се изпълнява от Бюрото по управление на държавните земи (БУДЗ). То стопанисва 1 000 000 кв.км от непрекъснато променящия се американски Запад, които могат да бъдат „използвани по различни предназначения“. Теоретично би трябвало да има достатъчно пространство за всички предвидени цели, но на практика няма (и никога не е имало) земи, които са били използвани по няколко предназначения – приоритетите са били определяни от съответната епоха.