Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Описание на болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum

Ранната проява на болестта склеротийно гниене по фасул - Sclerotinia sclerotiorum е свързана със загиване на кълновете и пониците. Нападнатите органи на фасула (стъбла, разклонения, листа и бобове) загниват. Отначало тъканите са воднистозелени, постепенно придобиват охрен цвят. При влажно време се покриват с бял памуковиден мицел, който образува черни, полусферични грапави склероции. Загнилите листа стават кафяви. Стопанското значение на болестта склеротийно гниене по фасула в България се определя не само от преките щети, които тя нанася, но и от включването на тази култура в повечето ротационни схеми. Гъбата има голям брой гостоприемници-фасул, грах, бакла, слънчоглед, домати, пипер, моркови и др.

Описание на болестта ръжда по фасул

http://www.agro-consultant.net/images/stories/MyBlog/62/Uromyces appendiculatus.jpgОт двете страни на листната петура се об­разуват лимоненожълти петънца, след ня­колко дни в центъра им, но само от долната страна се формират дребни, белезникави, чашевидни ецидии, които съдържат жълтени­кава маса от ецидиоспори. По-късно се поя­вяват кафяви, прашести купчинки (уредосори). При силно нападение листата прегарят и опадат. В края на вегетацията листата и стъблата се покриват с червено-кафяви телейтоспори.

Ръждата по фасула има ограничено сто­панско значение за България поради по-къс­ната й проява. Болестта ръжда по фасул създава значителни проблеми при отглеждането му като втора култура или при по-късна сеитба.

Гъбата под форма на телейтоспори се съхранява в растителните остатъци. U. appendiculatus е автоециден, облигатен патоген, чийто цикъл на развитие преминава из­цяло върху фасула. Болестта ръжда по фасул се разпространява с въз­душните течения и се благоприятства от хладни (16-25⁰С) и влажни условия през веге­тацията. Гъбата се характеризира със значи­телно патогенно разнообразие, като в стра­ната са установени 7 раси.

Борба с болестта ръжда по фасул

Използването на устойчиви сортове, се­итбообращение с житни култури са основата на Добрата растителнозащитна практика за борба с ръждата. Устойчиви към разпрост­ранените в България раси са сортовете Абритус и Прелом.

Антракнозата (Colletotrichum lindemuthianum) напада всички надземни органи на фасулевото растение. Петната по листната нерватура, листните дръжки, стъблото и разклоненията са елипсовидни, тъм­нокафяви до черни с по-светъл център. Петната по бобовете са кръгли до неправилни, тъмнока­фяви до черни с по-светъл център. Петната по семе­ната са тъмнокафяви до черни язвички. При влажни условия върху тях се отделя светло­кафява течност, която при засъхване придо­бива розов оттенък.

Коменсални гризачи в складове

Основни неприятели и типове повреди

Трите глобално важни синантропни гри­зачи, доминиращи и у нас, са сив плъх Rattus norvegicus, черен плъх Rattus rattus и домашна мишка Mus musculus.

Оризища

Оризовите полета са специфични агроценози, съществено отличаващи се по техноло­гията на отглеждане на ориза и микроклиматични условия от другите полски култури. През целия вегетационен сезон производстве­ните площи са покрити със слой вода от 15 до 25 ст и в тях е невъзможно да се заселват гризачи. Подходящи условия за устройване на убежища съществуват само в затревените необработваеми участъци около каналите, дигите и тировете, разделящи отделните про­изводствени клетки. В зависимост от инженерната схема размерът на тези участъци е от 10-12 до 20% от площта на оризището.