
Семена и посадъчен материал

Научното наименование на кивито е актинидия
Французите наричат кивито “полска мишка", китайците - янг-тао. Произхода и е от Китай. В Европа е пренесена през 1874 г., а у нас през 1976 година. Освен много разнообразния си биологичен и минерален състав, кивито съдържа и ензима актидин, който допринася за пълното усвояване на месото от организма. Плодовете се наричат „плод на здравето”.
Кивито е многогодишна лиана, която достига до 20 метра, с много едри (15-20 см) красиви листа. Кивито(актинидия) е двудомно еднополово растение - има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цветовете на кивито се оформят върху едногодишните леторасти, които са покарали от двегодишна дървесина. Цъфтежът е през юни, плодовете зреят в края на октомври, а са готови са за ядене през декември. Те имат цилиндрично - закръглена форма, теглото им е около 50 г, само тези от сорта "Хейуърд" достигат до 100 грама.
Agro-CONSULTANT.net
В новосъздадените овощни градини, младите дървета използват само част от площта. Поради тази причина съществува практика при която в младите овощни градини се отглеждат и други култури, които да заемат неизползваната от овощните дървета площ. В междуредията в овощните градини трябва да засяваме такива култури, които няма да се конкурират с овощните дървета по отношение на влагата и хранителните вещества. Това е особено важно за месеците май и юни, когато е най-усиленият растеж на леторастите и образуването на листата на овощните дървета.
Мелиоративни мероприятия
Много често, когато изберем мястото, предназначено за ново лозе, се налага да бъдат извършени някои мелиоративни мероприятия, като изкореняване на дървета, подравняване, унищожаване на плевели и др. Когато има единични дървета, те се изкореняват на ръка или механизирано заедно с дебелите им корени. След извършването на риголване на терена става почистването и останалите корени. Когато лозето ще се сади на място, което е било заето от гора, тогава е наложително се след изкореняването на дърветата 3-4 години площта да се засява с житни култури.
Когато почвата е заплевелена с коренищни плевели, площта трябва да се третира с раундъп или друг тотален хербицид с активно вещество глифозат в съответна доза най-малко 2-3 седмици преди започването на риголването.
Добре е овощните насаждения да се създават на подходящи места, които са естествено защитени от силни ветрове. За съжаление това не винаги е възможно и когато няма естествена защита от ветровете, тя трябва да се създаде изкуствено, чрез засаждане на защитни пояси. Доказано е, че без съответната естествена или изкуствена защита от силните ветрове, овощните дървета имат слаб растеж и плододават незадоволително.
Какво е влиянието на ветровете при овощните култури?
Силните ветрове имат много неблагоприятно влияние върху овощните растения. Те създават следните проблеми:
- повишават изразходването на вода от овощните растения, защото изсушават почвата. Поради тази причина те страдат от засушаване, имат слаб растеж и дават ниски добиви;
- пречат на летежа на пчелите и изсушават нектара на цветовете им, с което в много голяма степен пречат на опрашването и оплождането на цветовете, което също силно намалява добивите;
- събарят много плодове, с което се намаляват добивите и се понижава качеството на прибраната продукция, тъй като често падат зелени и недозрели плодове, които се набиват;
- често силните ветрове чупят клони, а понякога събарят и цели овощни дървета, когато почвата е силно навлажнена и размекнала се, а коренова система е плитко разположена;
- много често явление е под влияние на ветровете овощните дървета да растат наклонени на една страна и да имат, съществува едностранно развитие на короната.