Резитба на овощните дървета се извършва основно през периода след преминаването на големите зимни студове до набъбването и дори до началото на разпукването на пъпките. В районите, където зимата е по-мека резитбата на овощните дървета може да започне още от есента след падането на листата и да продължи до началото на разпукването на пъпките през пролетта. Много ранното, както и много късното извършване на резитбата има известно неблагоприятно влияние.
Ядливата част на брюкселското зеле (Brussels Sprout) представлява дребни зелчета с диаметър 2,5-5 см. Те се образуват в пазвите на листата по дължината на стъблото на височина 20-60 см. Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С. Броят на зелчетата на едно растение достига до 90. Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества.
Семената на фасула, граха и лещата са по-бедни на белтъчини от семената на баклата. Семената на баклата имат дебела обвивка и поради тази причина те се използуват рядко за храна на хората, но са отличен фураж за животните. Брашното от бакла служи като добавка към пшениченото брашно в хлебопроизводството, сладкарството и др. От зелените бобове и семена се приготвят различни ястия. По вкусови качества те отстъпват на бобовете на фасула.
Сламата от бакла е богата на белтъчини и е добра храна за преживните животни. Преди да я дадем за консумация на добитъка трябва да я нарежем и запарим.
Когато отглеждаме бакла за силаж е добре да я сеем в смес с царевица, сорго и други култури. Самостоятелно бакла не може да се силажира. Тъй като стъблата са дебели, сочни и трудно съхнат от нея не може да се приготви сено. Зелената маса от баклата не се приема с охота от животните, затова се изхранва заедно с други сочни фуражи. Семената на баклата са плоски, силно надебелени от страна на пъпчето Тази бакла е средно ранна и високопродуктивна. Отглежда се главно като градинска култура.
Плодовете (семената) на кориандъра съдържат 0,8-1,2% етерично масло и
Баклата се нуждае от големи количества хранителни вещества. За 100 кг. зърно и съответната надземна маса се изнасят 6,5 кг. азот, 2,6 кг. фосфор, 5,5 кг. калий. Понеже баклата дава високи добиви, нуждата и от хранителни вещества е много голяма. За добив от 400-500 кг. зърно от декар са необходими 27-32 кг. азот, 10 кг. фосфор и 22-27 кг. калий. Даже на почви с високо естествено плодородие стабилни добиви може да се получат само при торене с оборски и минерални торове. Баклата е отзивчива на торене с оборски тор и на зелено торене. Оборският тор се внася преди дълбоката оран по 2-3 тона на декар. В зависимост от планирания добив и плодородието на почвата баклата се тори с 6-10 кг. фосфор и 8-10 кг. калий, на декар, които се внасят наесен преди дълбоката оран. Най-добре е оборският тор да се комбинира с минерални торове, като торовите норми се намалят съобразно с участието им. Азотните торове се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране -по 4-5 кг. на декар азот, и като подхранване в зависимост от нуждата.