Резитбата влияе както върху плододаването, така и върху растежа на овощните растения. Когато прилагаме силна зимна резитба, овощните дървета видимо засилват растежа си - леторастите растат по-продължително и достигат по-голяма дължина. В началото на вегетацията засилването на растежа на овощните растения се дължи основно на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни хранителни вещества. Премахваните при зимната резитба клонки са образно казано „изпразнени" от резерви в резултат на натрупването на тези вещества в дебелите скелетни части и в корените през невегетационния период. С отстраняването на клонките количеството на тези вещества не се променя. Рано напролет придвижващите се нагоре в короната на дървото резервни вещества се разпределят между намален брой растежни точки, които дават начало на интензивно нарастващите леторасти. Засиленият растеж на леторастите продължава и по-късно в резултат на подобреното снабдяване с вода и минерални хранителни вещества. При това засилването на растежа е локално - предимно в близост до направените отрези.

Oт всички вирусни болести по житните растения, тази е с най-широко географско разпространение и с голяма вредоносност. Тя напада най-често пшеницата, а по-рядко ечемика, овеса, ръжта и голям брой други растения.

Кои са симптомите на болестта жълто ечемичено вджуджаване?

Жълтото ечемичено вджуджаване има много характерни прояви през пролетта и по тях болните растения се разпознават лесно. Симптомите варират в известни граници (според сорта), но три от тях са винаги налице: вджуджаването, силното братене и интензивното жълто или червено оцветяване на листата. Растежът на болните растения е силно потиснат. Те изостават в развитието и имат вид на вджуджени. Братята са многобройни, сбити с изправени нагоре жълти до златистожълти листа. При някои видове гостоприемници листата са червени. Най-често тези растения не достигат до изкласяване и загиват преди още здравите да са узрели. Те много добре личат на фона на останалите здрави и нормално развити растения. Редките и рано засетите посеви създават благоприятни условия за болестта.

В практиката са познати следните основни методи за вегетативно размножаване на цитрусовите растения-чрез вкореняване на резници, въздушни отводи и положници.

Много разпространена практика за размножаване на цитрусовите растения е вкореняването на въздушни отводи, като се използват фунии, кофи и др., напълнени с торф, пясък, почва, мъх, взети поотделно или в смес в произволни пропорции. Предварително се отрязва пръстен от кората, който да попадне на около 1/3 до 1/2 от височината на съда, считано от основата. Така могат да се вкореняват дори и скелетни клони.

Много по-лесно и с по-голяма жизненост се отглеждат дръвчета чрез вкореняване на резници. Най-добри резултати се получават при условията на специални вегетационни съоръжения с инсталация за мъгловидно оросяване. Може да се използват и по-големи саксии или сандъчета, щайги и др., напълнени до половина с почвена смес от пясък, почва и тор в съотношение 2:1:1. Отгоре се насипва 4-5 см промит средно едър речен пясък.