Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Научното наименование на кивито е актинидия

Французите наричат кивито “полска мишка", китайците - янг-тао. Произхода и е от Китай. В Европа е пренесена през 1874 г., а у нас през 1976 година. Освен много разнообразния си биологичен и минерален състав, кивито съдържа и ензима актидин, който допринася за пълното усвояване на месото от организма. Плодовете се наричат „плод на здравето”.

Кивито е многогодишна лиана, която достига до 20 метра, с много едри (15-20 см) красиви листа. Кивито(актинидия) е двудомно еднополово растение - има мъжки и женски, които се опрашват от пчелите и вятъра. Цветовете на кивито се оформят върху едногодишните леторасти, които са покарали от двегодишна дървесина. Цъфтежът е през юни, плодовете зреят в края на октомври, а са готови са за ядене през декември. Те имат цилиндрично - закръглена форма, теглото им е около 50 г, само тези от сорта "Хейуърд" достигат до 100 грама.

Agro-CONSULTANT.net

Прочети още …

Къпината силно изтощава почвата, защото се отглежда продължително време на едно място. Обеднелите на хранителни вещества почви не могат до осигурят нормално развитие на къпините.

Лозата се отглежда на постоянно място 30-40 години, защото е многогодишно растение. През този период всяка година с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. От направените анализи е видно, че от 1 декар лозата извлича около 9 кг азот, 3 кг фосфор и 10 кг калий. За да се развиват лозите нормално и да плододават добре е необходимо да се върнат отнетите с реколтата хранителни елементи. Това става единствено, чрез торене на лозята. В противен случай добивите ще намаляват и лозите непрекъснато ще отслабват.

С торенето на лозята в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий. Всеки един от тези елементи оказва специфично въздействие върху растежа и плододаването на лозата.

За растежа на лозите е необходим главно азот. При негов недостиг гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък. Излишъкът на азот причинява много буен растеж, а листата остават интензивно зелени до късна есен. Зърната се нападат по-често от сиво гниене, стават по-едри и по-воднисти. Пръчките немогат да узреят и са по-чувствителни към ниските температури. Виното се избистря по-трудно и е предразположено към заболяване. Много високите дози азот дори потискат растежните процеси и намаляват добива.

В новосъздадените овощни градини, младите дървета използват само част от площта. Поради тази причина съществува практика при която в младите овощни градини се отглеждат и други култури, които да заемат неизползваната от овощните дървета площ. В междуредията в овощните градини трябва да засяваме такива култури, които няма да се конкурират с овощните дървета по отношение на влагата и хранителните вещества. Това е особено важно за месеците май и юни, когато е най-усиленият растеж на леторастите и образуването на листата на овощните дървета.

Една от основните грижи след засаждането на малките лози е постоянната проверка за редовното покарване на лозите. Почвената кора, която се образува върху купчинката пръст, с която е покрит чепът, след всеки паднал дъжд трябва да се разтрошава. Когато при тази манипулация се открият пъпките, то те отново трябва да се покрият с рохкава пръст. Неприятелите, като сивия и теления червей, прегризват току-що покаралите филизи и са основна причина за нередовното покарване на лозите. Когато се установи тяхната поява купчинките трябва да се преровят и неприятелите да се унищожат. След това мероприятие купчинките върху лозичките отново трябва да се възстановят. Когато през месец май, леторастите достигнат дължина 15-20 см и по тях се появят първите мустаци, трябва да се почистят появилите се росните корени с остро ножче. Купчинките трябва да се разровят внимателно и след манипулацията те се възстановяват отново. Почистват се също всички издънки от подложката. През втората половина на август се прави второ почистване на росните корени.