Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Овощните дървета извличат големи количества хранителни вещества от почвата. Тъй като се отглеждат много години на едно място се получава едностранно обедняване на почвата от тези вещества и това налага периодично подхранване. Овощните дървета се нуждаят от различни хранителни вещества за своето нормално развитие. От почвата те извличат най-много азот (N), фосфор (Р₂О₅) и калий (К₂О).

Прасковата извлича най-много минерални хранителни вещества, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата. В зависимост от възрастта нуждите на овощните дървета от хранителни вещества се променят. Възрастните овощни растения се задоволяват с повече хранителни вещества от младите, които не са встъпили във фаза пълно плододаване. Застаряващите овощни дървета имат най-големи изисквания.

Мушмулата (Mespilus germanica) няма голямо стопанско значение. Тя средно развито дръвче или храст, както дюлята, но с по-малки размери (от 3 до 4 м). Листата и са едри и силно мъхести от долната страна. Мушмулата (Mespilus germanica) в началото на пролетта развива къси леторастчета, които на върха си завършват с цветни пъпки. Цъфти късно и поради тази причина почти не страда от пролетните застудявания. Чашката на плода на мушмулата (Mespilus germanica) е много характерна. От нея се запазват листенцата, които образуват широк венец. Плодът се изостря към дръжката и я обхваща с плодовото месо. Семената са много твърди и са обвити със самото плодово месо. Те се отделят трудно от него. Плодовете обикновено имат по-светла или по-тъмна сивокафява кожица, която е грапава, твърда и жилава. Плодовото месо е бяло. То има силно тръпчив вкус във фаза дървесна зрялост. Това прави невъзможна консумацията му в тази фаза. След престояване угнива подобно на дивите круши и така се получава приятен и сладък вкус.

В лозята за лично ползване и любителските насаждения при определянето на разстоянията на засаждане от решаващо значение имат сортът и формировката на отглеждане на лозите. Когато лозарите ще се отглеждат лозите на единични колове или на обикновена телена конструкция, подходящи са следните разстояния: от 1,50 до 1,70 м. между редовете, а в реда от 1,20 до 1,30 м. за винените сортове и от 1,40 до 1,50 м. за десертните. На богати почви, когато ще отглеждаме по-буйни десертни сортове, междуредовите разстояния може да се увеличат до 1,80 м.

Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с високи стъбла (1,20-1,50 м. височина), разстоянията между редовете се увеличават до 3,0-3,5 м., а в реда - до 1,40-1,50 м. За промишлените високостъблени лозя в стопанствата се препоръчват междуредови разстояния 2,5, 3,0 и 3,4 м. и вътрередово 1,20 м., но за предпочитане е то да бъде 1,30-1,50 м.

При засаждане на силно растящи сортове, от които ще се формират мощни асми на скеле, разстоянието между редовете трябва да е около 3 м, а между лозите - поне 2 м. Когато се засаждат лози в отделни, изолирани редове, независимо на каква подпорна конструкция ще се отглеждат, разстоянието между тях трябва да бъде от 1,20 до 1,50 м. Силното сгъстяване на лозите в реда (разстояния под 1м) не им позволява да се развият и не трябва да се прави.

В зависимост от формата и големината на мястото, посочените разстояния за засаждане на лозя може да се изменят. По-големи разстояния трябва да се използват винаги за по-високите и по-мощните формировки.

Полезна информация за лозите.Велика - най-раннозреещият и едроплоден десертен сорт грозде в света.

Сортът Велика е създаден чрез инбридинг.

Оборският тор съдържа всички важни за растенията хранителни елементи и микроелементиspan.Той съдържа а също и стимулатори (ауксини, витамини, хормони и др.) и въ