Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Кафявото гниенее широко разпространено заболяване по овощните растения.

Повредите от късното кафяво гниене (Monilinia fructigena)се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация. По кожицата на плодовете се появяват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и изгнили. Болният плод окапва. Възможно е плодът да се остане по клонките и се мумифицира. Когато плодовете са на кичури късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) преминава от един плод на друг и ги заразява. След изтичане на инкубационния период плодовете се покриват с туфи от конидионосците и конидиите на гъбата.

За да получим високи добиви от царевица е трябва да я торим правилно и достатъчно. Торенето на царевицата зависи от типа на предшественика, запасеността на почвата, възможностите за напояване, гъстотата на посева и вегетационния период на хибридите.

Много от лозята в България се намират в райони, където често падат градушки. Бялото гниене е болест, която се проявява по пострадалите лозя непосредствено след падналата градушка.

За да бъде успешна борбата с бялото гниене лозарите трябва да направят следното:

• лозарите трябва бързо да отстранят и изгорят напълно повредените части, които са източник на заразата;
• лозите трябва да се напръскат с 2% бордолезов разтвор или други продукти за растителна защита с активно вещество меден сулфат задължително най-късно до 16 часа след падането на градушката.

Най-важното практическо мероприя­тие, което трябва да приложат лозарите за възстановяване на лозите след градушката е правилната резитба.

Основните цели на резитбата са:

• възстановяване на формировката;
  
• чрез нея да се получи известно количество грозде в годината в която е падналата градушката;
  
• да се осигури нормално плододаваненя лазите през следващата година.
  

Синдромът ”опожаряване на цветовете и леторастите” е едно от най-вредоносните патологични явления по вишната, кайсията, а също така и някои сортове череши и сливи. Синдромът ”опожаряване на цветовете и леторастите” се проявява в началото на вегетацията на костилковите овощни видове, като бързо протичаща некроза.

Най-масово срещаните симптоми по листата и плодовете на костилковите овощни култури са перфорациите. Названието на сачмянковия синдром произлиза от перфорациите, с които най-често завършва патологичната проява по листата.

Сачмянков синдром-симптоми

Характерни за сачмянковия синдром са три основни показателя:

1. Образуват се сравнително малки по размери некротични петна;
2. Има ясно очертана граница на поразената тъкан;
3. Съществува отделяне на поразената тъкан от здравата част.

В резултат на това, по листата, основно по младите, се образуват перфорации. По плодовете, в периода на тяхното нарастване, на мястото на отделените петна остава разделителен корков слой. По характера си сачмянковия синдром представлява една универсална защитна реакция на костилковите видове. Сачмянковия синдром е една защитна реакция за ограничаване на различни фитопатогени и токсични субстанции, чрез образуване на хистологична бариера и разделителен слой между поразената и здравата тъкан.